КАВА̀ЗИН, мн. кава̀зи, м. Остар., сега простонар. Каваз, гавазин, гаваз. Най-напред майка ми са уплашила за мене: но когато чула от другите деца, от моите другаре, че ма отвел владишкият кавазин, то тя са усетила каква е работата и приготвила са да са брани. Л. Каравелов, Съч. IV, 23. Поиска да постоянствува, но кавазите пашовски му ся отговориха да си иде по работата, ако не иска зло да му последи. ЦВ, 1859, бр. 418, 2.