КАВА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Вид топола с разклонена корона, която расте главно край реки. Populus alba, Populus nigra. Старите каваци край реката хвърляха дълги сенки. М. Грубешлнева, ПИУ, 151. Из въздуха се носеха паяжини и мъх от цъфналите каваци. Й. Йовков, СЛ, 100. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези, високи каваци. Елин Пелин, Съч. II, 128. Поседнахме отстрани в сянката на клонести каваци. Г. Караславов, Избр. съч. II, 291. Реката Тунджа си кротко тече край високопернати каваци и букове. Ил. Блъсков, ДБ, 47. Досега са познати общо около 30 вида тополи, от които у нас се срещат като местни видове бялата (кавак) и черната топола и трепетликата. ВН, 1959, бр. 2565, 4. Аз ща, тейно льо, да оздрава, / а че ша да са ожена / за зелената морава, / за високите каваци. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 88.
2. Диал. Бреза. Ако вие да би разрязале кората на брезата (.., кавак), то из нея би изтекла тверде много подобна кръв, която бива доволно сладка на вкус. Знан., 1875, бр. 1, 7.
3. Диал. Трепетлика.
4. Диал. Явор.
5. Прен. Разг. Спортна поза, при която човек изправя вертикално нагоре с добре изпънати крака тялото си, подпрян на раменете и двете си ръце. Правя кавак.
◊ Див кавак. Диал. Трепетлика.
— Typ. kavak.