КАВА̀Л1 м. 1. Народен дървен или меден духов инструмент, който представлява тръба, отворена в двата края, съставена обикн. от три вмъкнати една в друга цеви, едната от които има осем дупчици за пръстите. Пелинко извади кавала и почна да го сглобява. Елин Пелин, Съч. II, 27. — Тойзи человек пасеше овцете, с кавала си ги управляваше. Й. Йовков, Ж 1945, 112. Нощем горяха огромни огньове. Свиреха тамбури, зурли, кавали, гъдулки. А. Каралийчев, С, 55. Най-идеалната и гиздава носия на котленските овчари е: белите като сняг навуща, .., и меденият кавал, описан с калай и турян в кожен калъф. З. Стоянов, ЗБВ I, 36. Овчарите с медни или от яворово дърво направени кавали свирят твърде сладкогрейно. Г. С. Раковски, БС I, 161. Вакъл юрук не послуша, / ми си седна на бел камен, / .. / па извади писан кавал, / та засвири жално-милно. Нар. пес., СбВСт, 51. Със строшен кавал на планина не свирят. Послов. Едноставен кавал. Овчарски кавал. Сладкогласен кавал. Шарен кавал. // Всяка една от цевите на дву- или триставния кавал. Понякога баща ми го [гъдуларя] слушаше само, а понякога вземаше кавалите, та ги нагласяше и пригласяше на гъдулката му. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр. II, 24. Сглобих кавалите.
2. Остар. и диал. Гладкостенна пушка. Втори път сичките находяще са на Еледжик въстаници бяха поканяни да си опитат пушките. От 400 и повече кавала, десят на стотях едвам можаха да гръмнат като хората. З. Стоянов, ЗБВ II, 141. Малко след него се показва цяла чета стегнати момци, нарамили шишенета и пушки кавали, идат към сборището. П. Тодоров, Събр. пр II, 48.
3. Диал. Кюнец. Кавали на печка. Кавали на чешма.
4. Диал. Обикн. мн. Крачоли на тесни женски гащи у изверените българи в Западните Родопи.
◊ Бивола на кавал ще засвири. Разг. За много бавен човек, който мъчно схваща или много бавно върши нещо. Докато разбере това, което говоря, биволът на кавал ще засвири. Девета<та> (десета<та>, последна<та>, седма<та>) дупка на кавала съм. Разг. Пренебр. Нямам влияние, не мога да окажа никакво въздействие някому, обикн. на служебното си място, в обществото. — Знам — рече тя и в тая единствена дума той долови нескрития ѝ укор. — Аз съм деветата дупка на кавала... К. Колев, М, 14. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците .. Защото както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. ВН, 1966, бр. 4646, 1. „Ако зависеше от мен, само него щях да взема, но за съжаление аз съм последната дупка на кавала.“ Ст. Христозова, ДТСВ, 20. Задънен кавал. Спец. Кавал с пискун в горния край; дудук. Когато засвирят биволите (билбюлите, славеите) с кавали. Диал. Пренебр. Никога (когато се подчертава, че нещо няма да се осъществи). Ще се научиш, кога засвирят биволите с кавали. Π. Ρ. Славейков, БП II, 218.
— Typ. kaval. Други (остар. и диал.) форми: гава̀л, кафа̀л.
КАВА̀Л2 м. Остар. и диал. 1. Слог, преграда на леха в градина. Всяка от тях [бригадите] се стреми да отгледа по-хубав разсад, навреме да го пикира, за да може рано в първите благоприятни дни корените да бъдат изнесени на кавалите. ВН, 1958, бр. 2032, 1.
2. Бразда за садене.
— От итал. cavalo ‘морски насип, дига’.