КАВАЛДЖЍЯ, -ѝята, зват. -ѝйо, мн. -ѝи, м. Свирач на кавал1. За кавалджия кавала е по-скъп и от стадото. Т. Влайков, Съч. I, 17. Пред Дойчина се наредиха трима кавалджии и събудиха цялата гора, примамиха я в кръчмата. К. Петканов, ЗлЗ, 218. Една вечер късно при баба ми дойде стрина Иваница — жена на кавалджията бай Иван. Ив. Димов, АИДЖ, 18. „Авраме, баш кавалджийо, / мож ли ми свири, Авраме, / от Сливен, от чаршията, / до Шумен, до ордията?“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 279.