КАВА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на кавал1, от кавал1. Букурещ ще те среща студено. Но ти запази / съкровената струна, / пази жалбата, дето с вопъл кавален / гръдта ти терзай в механи. Н. Зидаров, ФБО, 83.
