КАВАЛЀР1 м. 1. Обикн. като сказ. опред. Мъж, който се отличава с вежливост, изисканост и изтънчени обноски. При влизане и излизане от канцеларията той бързаше да улови бравата и да ѝ даде преднина, като добър кавалер. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Искайки все пак да бъде кавалер, той удари щеките си и се плъзна пръв, за да проправи пъртина в снега, но когато се обърна, Ана я нямаше. Ст. Волев, МС, 83. Той има случай скоро да се покаже кавалер, когато майката, .., ненадейно полита от едно тръсване към неговата страна и той я обфаща с ръцете си. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Сокол Жотин, който минаваше за кавалер, .., като видя да слизаме откъм училището всички учители, подметна: — Женски директор, кекав директор. Кр. Григоров, Р, 93. Благороден кавалер. Бляскав кавалер. Галантен кавалер. Елегантен кавалер. // Обикн. в съчет. с прил. като салонен, паркетен и под. Неодобр. Мъж с изискана външност и маниери, който пропилява времето си по балове, приеми и под. Така също и осветлените салони на баловете със сичките му белоръкавични кавалери и варакладосани дами, които дохождат за хатър, които лицемерничат и се преструват да говорят не онова, щото е на сърцето им, но онова, което ще да угоди, аз ги турям много по-долу от нашето цървуланско хоро. З. Стоянов, ЗБВ II, 110. Той танцуваше неуморно с млади и стари, целуваше ръце наляво и надясно и не се обиждаше, когато Методи го наричаше „нашият паркетен кавалер“. М. Грубешлиева, ПП, 223. Висок, строен, хубав и млад, той като че беше роден само за паркетен кавалер. Д. Калфов, Избр. разк., 383.
2. Придружител и събеседник на дама в общество, на разходка, представление и под. — Искам да те почерпя чай с шоколад .. — рече Кондарев, когато превеждаше сестра си през бюфета .. — Тая вечер аз ще ти бъда кавалер. Ем. Станев, ИК I и II, 211. — Вие скучаете? — Да .. — И сигурно и аз съм скучен кавалер за вас? П. Спасов, ХлХ, 353. В нахвърлените му впечатления [на Попов] се рисуваше със странен характер жена — съпруга на дружинния му командир, която още в началните дни след производството на Попова го е направила в салонния си живот свой кавалер. А. Страшимиров, Съч. I, 76. Надвечер повече столични госпожици с кавалери се разхождат по езерото. БД, 1909, бр. 19, 3. Туркулов се скита цели часове из осветлените улици и разглежда всяка жена с кавалер. Ив. Вазов, Съч. XII, 34. // Мъж, партньор от танцуваща двойка. — Освобождавам масата — .. Само да платя. — Защо? Не ни пречите — Тъкмо ни липсва един кавалер за танците. Ем. Манов, БГ, 93. „Виновницата на тържеството“ също танцуваше с млад кавалер, върху рамото на когото слагаше предпазливо фризираната си главичка. Г. Караславов, Т, 30. Танцувах още с толкова други кавалери. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 91. Когато валсът свърши, Лина каза: — А следният танц канят вече кавалери. М. Грубешлиева, ПП, 201. В това действие мама почти непрекъснато е на сцената. Тя се проявява като буйна и ревнива испанка — танцува с разни блестящи кавалери. П. Незнакомов, МА, 81.
3. Прен. Мъж, който изпълнява думата си, държи се достойно, почтено; джентълмен. — Джексън е кавалер! (С намек.) Щом е обещал нещо, той ще го изпълни... О. Василев, Л, 45. — Много ти благодаря, Ванко! Ти излезе истински кавалер. Не ме издаде. М. Грубешлиева, ПИУ, 28.
4. Мъж, който ухажва жена; ухажор, обожател, поклонник, кандидат. — Постоянно я търсят някакви кавалери по телефона. Завчера я видях под ръка с Жирафа. П. Незнакомов, СНП, 131. — Едно време ние се срещахме с кавалери в присъствието на майките и бащите си. Й. Йовков, М, 78. — Как е Мичето? Къде е? Тя вкъщи като че не си стои. Чувам, сѐ по сладкарници, сѐ по Царя, сѐ с младежи кавалери, по кина, по театри. Елин Пелин, Съч. IV, 213-214.
◊ Кавалер и дама. Бот. Вид бегония с по два цвята на отделен стрък, от които единият е по-едър, кичест, а другият — по-дребен. Begonia tuberosa. Тук живееха и застарели моми в загадъчно мрачни къщи, от чиито сайванти и прозорци надничаше мушкато и болно жълтееха саксии кавалер и дама. Ем. Станев, ТЦ, 82.
— От фр. cavalier през рус. кавалер.
КАВАЛЀР2 м. Книж. 1. С предл. на. Звание на лице, наградено с орден. Той беше младолик мъж, с черни подстригани мустачки, запасен офицер и кавалер на много ордени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 31. — На мене не ми е съвсем ясно как един войник като Атанас Линтов, кавалер на ордена „За храброст“, .. е стигнал до положението да напусне фронта. Г. Караславов, ОХ II, 213.
2. Лице с такова звание.
3. Остар. Истор. Средновековен рицар. Някои списатели искат да кажат, че черногорците са .. нови кавалери за защищението на креста. ЦВ, 1856, бр. 295, 76. Всички царедворци със своите прислужници и .. всички кавалери със своите прислужници .. стоели наоколо. Св. Минков, СЦ (превод), 52.
4. Остар. Истор. В някои западноевропейски страни — войник от конница; конник. Изпръво войската на европейските народи състояла повече от пешаци, а конници тогава имало малко, .., тии конници ся наричали рицари (от немското слово .., всадник, кавалер). Г. Йошев, КВИ (превод), 190.
— От ит. cavaliere.