КАВАЛЕРЍЙ̀СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до кавалерия. Равнините на Добруджа като че са създадени преди всичко за кавалерийски действия. Й. Йовков, Разк. III, 146. Разнесе се синкав, извивен напев на кавалерийската тръба. М. Кремен, РЯ, 213. От двете казарми — пехотинската и кавалерийската — засвири проверка. Ст. Чилингиров, ХНН, 74. Кавалерийска атака. Кавалерийска дивизия. Кавалерийска част. Кавалерийски ескадрон. Кавалерийски кон. Кавалерийски офицер. Кавалерийски патрул.
2. Който е типичен, характерен за кавалерист; кавалеристки. Той си тръгна с люшната кавалерийска походка. Н. Хайтов, ШГ, 85. Новият околийски началник бе в спортно сако и с кавалерийски брич. Г. Караславов, ОХ IV, 257.
КАВАЛЕРЍЙСКИ. Нареч. от прил. кавалерийски; като кавалерист. Обикн. в съчет. По кавалерийски. По същия начин както е присъщо на кавалерист; кавалеристки.— Тази работа ти я свърши, .. Величествено я свърши, чисто по кавалерийски я свърши. Мина над всички, като с ескадрон, претъпка ги, премаза ги, унищожи ги. Й. Йовков, М, 122. Ходеше бавно, с провлачена походка, стъпяше кавалерийски разкрачен, с отпуснати рамене и размахани ръце малко присвити в лактите, като че държи юзди. В. Ченков, ПС, 40. Юлия, .. все така нехайно потрепваше пред прага със своите пълнички, по кавалерийски закръглени крачета, обути във високи над глезените старомодни обувки. П. Вежинов, ВР, 83.