КАВАЛЀРИН, мн. кавалѐри, м. Остар. Книж. Кавалер1. — Във Франция, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът. Една демуазела там зема си кавалерина, когото обикнала, па са разхожда с него, където си ще. Д. Войников, КЦ, 7. Най-големият ревностен предприемач [за експедицията] беше един кавалерин — граф Ханс Вълчек, образован мъж u много предаден на науката. Лет., 1876, 134. И дамите с вкус примерен, / с мен избират кавалерин! Ив. Вазов, Съч. II, 64. Да бъде покровител, да бъде кавалерин / желае секи един. Л. Каравелов, Съч. I, 114.