КАВАЛЕРЍСТ м. 1. Военнослужещ в кавалерийска част. В стъкмения набързо щаб наистина идваха всякакви военни — пехотинци, матроси, артилеристи .., кавалеристи, свързочници... С. Северняк, ВСД, 199. Аз видях един кавалерист как разцепи със сабята си главата на един пристав. Ив. Вазов, Съч. X, 66. Дядо поп ездеше коня така стройно и така свободно, щото мнозина кавалеристи би му позавидели. М. Георгиев, Избр. разк., 151.
2. Разг. Добър ездач.
3. Жарг. Мъж с криви крака.