КАВАЛЀРИЯ1, мн. -ии, ж. Конна войска; конница. — Дохождам един ден, гледам: войска, много войска иде, артилерия, кавалерия, пешаци. Й. Йовков, ΒΑΧ, 105. Един полуескадрон кавалерия, изскочил внезапно на срещния завой на пътя, се спира в недоумение. Л. Стоянов, X, 132. За кавалерията не е пречка дори буйната и дълбока вода! Д. Габе, МГ, 177. — Три години кавалерия съм служил в Харманли. Г. Караславов, СИ, 53. Най-последните известия казват, че една руска колона с тежка артилерия и кавалерия напредва къде Ардахан. НБ, 1877, бр. 75, 292.
◊ Лека кавалерия. Воен. Леко въоръжена конна част. Леката гръцка кавалерия не могла да издържи натиска на рицарската конница. РН, 1910, кн. 8-9, 212. Тежка кавалерия. Воен. Войскова част, съставена от тежко въоръжени ездачи и коне в защитна броня; рицарска конница.
— От ит. cavalleria. — Друга (остар.) форма: кавала̀рия.
КАВАЛЀРИЯ2, мн. -ии, ж. Остар. Книж. 1. Орден. Папата обдарява дяда Йосифа със скъпоценни подарки, .. Дава и декорации (кавалерии) на ония клетници българи, кои го бяха съдружили в Рим. Г. С. Раковски, БВВ, 21. Кавалериите, що им са раздали, кога минал султанът, за предаността им към неговото правителство, запушили устата им. ДЗ, 1867, бр. 1, 3.
2. Значка, давана на ученици в Османската империя за добър успех.
— От итал. cavalleria ‘рицарска доблест’. — Цариградски в-к, 30. IV. 1860.