КАВАЛЀРОВ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от кавалер1.

КАВАЛЕРОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от кавалер2 (в З знач.). Погледна [Ясен] на пристъпившия кавалер .. Ала кавалеровото лице не можаше да познае. Б. Димитров, Я I (превод), 92-93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)