КАВАЛЀРЩИНА, мн. -и, ж. Неодобр. Рядко. 1. Проява на прекалено кавалерство1. Мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99-100.
2. Кавалерство1 като качество в повече от допустимото.