КАВАЛКА̀ДА ж. Книж. 1. Шествие, върволица от конници. После откъм селото се задава кавалкада от нагиздени ездачи. Н. Стефанова, РП, 139. Всичко това .. е запомнил много добре и с очите си е видял султана и бляскавата кавалкада от паши, янвери и копиеносци. Й. Йовков, Разк. III, 168. ● Обр. По-ученолюбивите .. се записахме в прогимназията на Червенци, .. За да не теглят разноски за храна и квартира, бащите ни купиха по едно магаре. Всяка сутрин от ранна есен до сняг и от март до юли нашата магарешка кавалкада поемаше към Червенци да щурмува науката. И. Петров, ОЗ, 40.
2. Разш. Върволица от хора или превозни средства; шествие. От края на града, по шосето, се показа една кавалкада от няколко фаетона. Ал. Константинов, Съч., 263. Когато най-сетне мина кавалкадата от камиони, започна пърпоренето на мотоциклетите. Ст, 1968, бр. 1183, 2. Женя се. Вървя и се дуя, .. До мене Таничка пристъпва ситно като яребица. Отзад роднинската кавалкада крачи бавно и тържествено. СбСт, 398.
— От фр. cavalcade през рус. кавалькада.