КАВА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кавал; малък кавал. Овчарчето излегнато там, свиреше с кавалче. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 59. Един ден дядо ме намери в двора и ми подаде едно малко кавалче. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 130. Дай ми, мамо, новата абичка, / .. / Че ще тръгна, мале, през баира / със кавалче медно да засвиря. В. Паспалеева, МСС, 23.