КАВАРДЍСВАМ, -аш, несв.; кавардѝсам, -аш, св., прех. 1. Разг. Правя запръжка на ядене; запържвам. — Уф, заседях се! Фасулът е прегорял! — Че постой още малко, како Кицо, има време да го кавардисаш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 123.
2. Разг. Запържвам месо в мазнина, обикн. масло. — Гледай какъв къс печено кавардисах аз, .., ще го ям тамам два дни с детето си. Ц. Гинчев, ГК, 178-179.
3. Жарг. Грубо. Ядосвам някого, като му казвам нещо неприятно или извършвам нещо, което не му е по волята. Страшно кавардисах пазача, като се измъкнах, без да ме усети, кавардисвам се, кавардисам се страд. Ще обядваме, след като се кавардиса яденето.
КАВАРДЍСВАМ СЕ несв.; кавардѝсам се; св., непрех. Жарг. Грубо. Ядосвам се за или от нещо; сърдя се, гневя се. Старецът страшно се кавардиса, като разбра, че не са послушали съвета му.