КАВАРМА̀1 ж. Диал. 1. Вид ястие, приготвено от късчета месо, запържени с лук и подправки. В ресторанта поръчахме супа, каварма и десерт.

2. Диал. Късчета месо, обикн. свинско, запържени и запазени в мех или дебели черва. Тя каза на Марина да донесе сирене и каварма, но Драгул не пожела да яде. П. Стъпов, ЖН, 123.

3. Диал. Запръжка за готвено. След завирането бобът се кавардиса с каварма. Δ Кавармата ми загоря.

— От тур. kavurma. — Други (диал.) форми: кавурма̀, кавърма̀.

КАВАРМА̀2 ж. Диал. Вид баница (в Североизточна България), чиито кори се заливат с яйца и мляко. — Сега да има брашно каза тя, ама от онова най-ситното, нулата, да има и малко масълце, малко сиренце, малко млекце, две-три яйчица, че да видиш каква каварма ще ти извъртя, още сега, на часа. И. Петров, СбХС, 173.

— От тур. kivirma ‘завиване, свиване, сгъване’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)