КАВА̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Фиданка на кавак. По стар обичай при раждане на син се сади каваче. Δ Залесявам с кавачета.
2. Млад кавак с малка клонеста корона. Група офицери, запотени и задъхани от жегата, бяха се спрели под едно каваче и гледаха унило товарните вагони, натъпкани с войници. Г. Караславов, Избр. съч. X, 20. Тръгнала й Добра, Добро льо, / из тевно, тясно сокаче / и ъв сокачето каваче, / под кавачето бял камик. Нар. пес., СбНУ XLVI, 273.