КАВГА̀ ж. 1. Разг. Шумна, гневна разправия между две или повече лица, при която обикн. се разменят остри, обидни думи; караница, каране, свада, крамола, препирня. — Карат се за мера, ама тази кавга е по-стара и от мене, и от баща ми. Й. Йовков, ΒΑΧ, 66. — На какво приличат вашите спорове, .. — намеси се Делчо, — почвате с шега, а завършвате с кавга. Сл. Трънски, Н, 238. Като разбрала [сляпата] от бабичката, че това е нейната дъщеря Гана, захваща да я ругае (хули) сякак .. Гана отговаряла на кавгата с кавга. У, 1870, бр. 1, 20. Вино ще пият [сватове, кумове], / кавга ще направят, / свадба ще развалят. СбВСтТ, 167. Кавга се карат, / с ноже се бият / зарад две моми. СбНУ XXXIX, 160. Дето има дим, там и кавга. Послов. // Стесн. Остар. Спор, недоразумение. Кавгата ни с Русия се възвеждаше в принцип на държавната политика и се проповядваше да стоим колкото е възможно по-далеч от нея. Бълг., 1902, бр. 483, 3.
2. Диал. Нар.-поет. Война. Подигна са Черна гора, / Черна гора, черногорци, / кавга има със турците. СбНУ XXVI, 61. Два крала кавга сторили / .. / Че си я навил тоз паша; / черкови са заторяли, / попове са разпопяли. СбНУ XLVII, 70-71.
◊ На кавга гледам (клатя глава). Разг. Кавгаджийски, лошо, сърдито, свадливо гледам, клатя глава. — Защо ти, шемедни сине, са скара с Хаджи Генча? — пита баба Либеница дяда Либена и клати си главата на кавга. Л. Каравелов, Съч. II, 52. На кавга ми гледа, / накривил калпак, / засукал мустак. Нар. пес., СбНУ XII, 45.
— От перс. или араб. през тур. kavga, gavga.