КАВГАДЖЍЙКА ж. Разг. Жена, която често се кара, прави кавги; скандалджийка. По махалите сочеха някои изтъкнати кавгаджийки, които по своя нерв и картинност в кавгата стигаха до открит цинизъм. П. Мирчев, СЗ, 71. — „Аман, боже, зла свекърва, / зла свекърва, кавгаджийка, / кавгаджийка, махнаджийка, / кога пера, препира го.“ СбВСт, 473. — „Ени, кавгаджийко лъо, / кавгаджийко льо, крамолджийко, / кога та питам, кажи ми, / кажи ми, та ма не лъжи, / чоти са снощи карайте, / .., / и мене споменувайте?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 212.