КАВГАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е типичен, характерен за кавгаджия, кавгаджийка. Като загребваше въздуха ту с едната, ту с другата си ръка, сякаш се катереше нагоре, с висок кавгаджийски тон изложи мотивите на Манол като свои. Р. Михайлов. ПН, 81.
2. Който прави или предизвиква кавга. Следствията от такъв язик, като на турската кавгаджийска журналистика, между такъв един дебелофанатически народ са кръвопролитни и не с добри намерения. НБ, 1876, бр. 37, 146.