КАВГАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Мъж, който често се кара, прави кавги; скандалджия. Там седеше човек, към когото той [писарят] не хранеше особена почит, защото същият беше пияница и кавгаджия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 380. В кръчмите, и на панаирите, и на сички други събрания жителите от Шенфелд са отличаваха със своето високо, безразсъдно говореше и кавга, а много пъти са са и свивали. Като кавгаджии секи е бягал от тях. Ступ., 1875, бр. 9-10, 71. Сесрини ти до два сина: / на кавга са кавгаджия, / на вино са винопия. Нар. пес., СбНУ VI, 56.