ΚΑΒЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Кафе. Ей сега ще ти възваря едно кафенце. — Е, щом е за кавето, може, ама тежко-сладко да е. М. Марчевски, ДВ, 25. Каветата дойдоха. Почна са кефът при най-голямо разположение. З. Стоянов, ЗБВ III, 180. Под едно твърде кичесто дърво седеше букурещкият турски консул, .., и пиеше горчиво каве. Хр. Ботев, Съч. 1929, 95. Преди да стане убийството, пиле заедно с убиения каве в читалищното кавене. С, 1872, бр. 43, 343.