КАВЀРНА ж. 1. Геол. Кухина в скала, най-често в резултат на карстови процеси; пещера, шупла, дупка, колектор2. Най-чести нефтопроявления се срещат в пукнатините, порите и каверните на скалите. П. Мандев, СПВ, 45. Една обикновена проучвателна сонда, .., попадна на бездънна подземна кухина. В продължение на няколко денонощия след това бригадата .. спуща стоманени тръби в напразно очакване те да срещнат дъното на огромната мраморна каверна. Пог., 1970, бр. 7, 3.

2. Мед. Кухина, образувана в белите дробове поради разрушаване на тъканта, обикн. от туберкулоза. В края на август с калцирана каверна се прибрах в България. Д. Казасов, ВП, 183. Веселин неочаквано се обади от София: .. „Изкарах един дребен плеврит, лекарите се опасяваха да не се обади каверната отляво.“ Ем. Манов, ДСР, 100. Гърдите ни са пълни с дим / и дробовете ни с каверни. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 51. Белодробна каверна.

— Лат. cavernа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)