КАВЕХАНЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Кафене. Като му омръзнало да ся занимава със званието си по улиците, решил бе да отвори един вид вълхвокрийници или ятакхане, потулвано под покрива на името кавехане. П. Р. Славейков, ЦП III, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)