КАВИТА̀ЦИЯ, ж. Техн. Разяждане на материала, от който е направен ротор на турбина или помпа, корабен винт и под.; кавитиране. При кавитацията нормалната работа на системата се нарушава: появяват се удари, вибрации и неравномерността на дебита се увеличава. Д. Вълков, X, 31. Кавитацията беше истинско бедствие за корабните гребни винтове с неудачна форма или с извънредно бързо въртене. И. Спасова, ЧК (превод), 78. — Ако повишим оборотите, ще можем рязко да намалим размерите на водните турбини .. Пречка за това е нашият зъл враг — кавитацията, която разрушава нашите турбини. Именно тя не ни разрешава да увеличаваме скоростите. К. Кузов, ПВС, 111.
— От лат. cavitas, -atis ‘шупла, кухина, вдлъбнатина’, през рус. кавитация.