КАВЍЧКИ само мн. Препинателен знак от две двойки запетайки („ .. “), употребяван за ограждане на цитати, заглавия или на дума, използвана в противоположно значение, и под. Аз вземам диалога като нещо цяло и затова го отделям с кавички, в началото и пак в края. СбАСЕП, 411. Ограждам с кавички. Δ Поставям в кавички.
◊ В кавички. Книж. 1. Ирон. Неистински, мним; така наречен. Писател в кавички. 2. Означава противоположно значение на дума, към която се отнася. Има хора, които с години се блъскат с такива дребни в кавички въпроси и все не могат да ги решат. Черемухин, П, 60.
— От рус. кавычки.