КАВКА̀ЗКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Кавказ и от кавказец. Два скъпо изработени полилея от кавказко сребро се спускаха от потона. Д. Спространов, С, 281. Известяват от Тифлис, че в една от кавказките области народонаселението са побунило. Хр. Ботев, Зн., 1875, бр. 24, 42. — Двата пищова са работа кавказка: среброто е вдялано в тях, като тънки кенари на платно. Р. Стоянов, М, 20. Кавказка порода. Кавказки планини. Кавказки народи. Кавказки петрол. Кавказки тип.
◊ Кавказка кръстоносна. Малка жаба, която обитава Кавказките планини. Pelodytes caucasicus. Кавказка раса. Остар. Европеидна раса. Кавказка саламандра. Планинско бързоподвижно земноводно от семейство саламандри със силно удължено тяло, изпъстрено с жълти овални петна, разпространено в Мала Азия и в Кавказките планини. Salamandra caucasica. Кавказка тънкорунна порода. Порода овце с дължина на вълната 7— 9 см и среден настриг от овца 6-6,5 кг, развъждана в Южна Русия, Грузия, Армения и в Казахстан. Кавказки езици. Езикозн. Група езици като адигейски, дагестански, грузински и др., които се говорят от повечето народности в Кавказ; иберийско-кавказки езици.