КАВРЪ̀К неизм. прил. Остар. и диал. 1. За мустаци — който е засукан, завит нагоре. Пред него стоеше един натурален българин, в потури и елек, с накрехнат калпак и каврък мустаци, невъзпети даже от Омира. СТ, 1968, бр. 1189, 3. Да ти кажа и белезите на Иванча: дълголик, черноок, мустаци каврък, очи виняни, коса черна, на брадата си има белег от удряние. Ц. Гинчев, ДТ, 14-15.
2. За вежди — който е вит, извит. Ой ми ва вази момчета / .. / Кому са каврък веждите, / че кой за булка прилича, / на булка да го напраим. Нар. пес., СбНУ XXVI, 36.
— От тур. kivrik.