КАВУ̀Л м. Диал. Облог, споразумение, договор, съгласие. Троица братя кавул правеха: / чийено любе най-напреш дойде, / да ни донесе рана прогима, / да го вградиме в Беласа града. Нар. пес., СбНУ II, 78. Голям щем кавул да сторим / със твойто конче алиено, / и с твоите булче убаво, / и с моите бели анъмки, / и с моите сиви атове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 190. Давам кавул. Δ Ловя се на кавул.
— От араб. прeз тур. kavl, kavul. — Други форми: кавѝл, кау̀л.