КАВУ̀Н м. Диал. 1. Пъпеш. С нехайни крачки мереше полята глухи, / шумът им будеше ту камъни заспали, / ту пъдпъдъци сиви и ластуни сухи / с кавуни шарени, от сладост натежали. А. Муратов, ЖП, 15.

2. Диня. Във времето на епидемията не оставят солдатете да са претрудят, да препият, да преядат, а най-повече да ядат такива неща, които са смилат мъчно, като например, краставици, праскви, дини (кавуне), сливи и всякакъв вид овощи. Знан., 1875, бр. 5, 71.

— Typ. kavun. Друга форма: кау̀н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)