КА̀ВУ̀Р м. Остар. и диал. Презрително название на немохамеданин (християнин), употребявано предимно от българите мюсюлмани в миналото; гяур, гяурин.
— От перс. през тур. kaur, gâur. Други (остар. и диал.) форми: кау̀р, гяу̀р. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.