КАВУ̀РИН, мн. каву̀ри, м. Простонар. Гяур, гяурин, гявур, гявурин, кавур. — Така се е научил кавуринът — ... — с лесниния да живее, с джамбазлък... Н. Нинов, ЕШО, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)