КАВЬО̀РЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от кавьор; ковьорче. Всички украшения са изработени от Мижа: разни кавьорчета, покривки за маса. М. Кремен, СС, 48. Атанаска и Василена нагласиха миндерчето, .., подредиха две кавьорчета от вълнена прежда. Кр. Григоров, И, 138.


Източник: Речник на българския език (онлайн)