КАД1, ка̀дът, ка̀да, мн. няма, м. Остар. и диал. Дим, пушек, кадеж. Пчелата не бяга от меда, а от када. Послов.
КАД2, ка̀дът, ка̀да, мн. ка̀дове, м. и ка̀да ж. Остар. и диал. Съд, в който се пренася гроздето от лозето до дома или до винарската изба; каца, бадем2, кадоз. С кад купиш гроздето, дорде са стъпче и да влезе у вареля, наполовина вода зема. Ил. Блъсков, ПБ I, 79. Нима с погон и половина може да се припечели друго, освен да се внесе „када“ грозде при гроздобера, която правеше само няколко ведра вино. Ст. Чилингиров, ХНН, 205. Дребни деца не заспиват, .., драго им задето мама им утре ще ги спусне в кадата, да се повозят до лозето. Ил. Блъсков, СК, 60.