КА̀ДА ж. Обикн. като обръщение и в съчет. ка̀до ка̀дънке. Гальов. За изразяване на нежно отношение към някого. Той, .., молеше за прошка със сълзи и наричаше своята пъстра кадънка с хиляди хубави и мънички имена .. Прости ми, кадо кадънке моя. Елин Пелин, Съч. II, 131-132.
КАДА̀ нареч. Диал. Кога. Када йе мома при майкя / тя цъфти като трендафил, / тя расте като фиданка. Нар. пес., СбВСтТ, 401. Колко мину села и градове, / мен девойкя нигде не омиле; / када мину низ Пловдина града, / омиле ми пловдинка девойкя. Нар. пес., СбНУ X, 46.