КАДАЍФ м. 1. Сух тестен продукт във форма на конци, от който се приготвя сладкиш. В дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .., захарни пилета и кадаиф. СбЦГМГ, 7. Той почеса рошавата си, приличаща на прегорял кадаиф брада. Д. Кисьов, Щ, 435.
2. Сладкиш от този продукт, приготвен с орехи и масло, залят с гъст захарен сироп, след като е опечен. Търговци на сергии предлагаха евтината си стока — чехли и пъстри платове, плодове и ориенталски сладкиши — баклава, кадаиф и малеби. Д. Спространов, ОП, 202. Старата кадъна беше призната от целия град майсторка на баклави, кадаифи и маслени курабии. К. Константинов, ППГ, 23.
3. Като прил. неизм. Прен. Диал. За тютюневи листа — който е нарязан много натънко. — Езикът е като кадаиф тютюн, колкото го повече дробиш — на по-хубаво мирише. Н. Хайтов, ШГ, 64. При тоя зияфет да не запушим кадаиф тютюнец, къде може? Н. Хайтов, ПП, 144.
— От араб. през тур. kadayif.