КАДЕВЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кадълък. Аз ида през пожари и бесилки, / където плака българската реч, / където разжарената стихия / на яростта френгиите кова / и Крали Марко с коня шарколия / дор триста кадевлъци оттърва. М. Недялков, Л, 148. Бил се Марко с турци еничаре, / бил се Марко три месеци време, / та отъвна давет кадевлъци, / седемдесет бели манастири, / осемдесет църкви равании. Нар. пес., Христом. КМ II, 42. Попита го Марковата майкя: / — Ей фала ти, Марко, мили синко, / защо градиш девет кадевлъци, / кални друми камени калдърме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 69.
— Друга форма: каделъ̀к.