КАДЀМ м. Простонар. 1. Щастие, успех, сполука. — Каква сърничка ударихме и колко набързо я ошътахме. Кадемът е в госпожицата — говореше Янаки. Ем. Станев, ИК I и II, 465. Без кадем не мога да се оправя в мъглата. Δ Когато тръгваше за изпит, майка му изливаше пред вратата вода за кадем. Ирон. Само с предл. за. Нещастие, неуспех. Щяхме да свършим жътвата, но за кадем времето се развали. Δ Бързах, но за кадем ми се спука гума.
2. Лице, предмет, символ, за който се вярва, че носи щастие, успех, сполука. Рангел и Борис се присъединиха към туристите и започнаха „вечния“ белот. Рилка и Типа им бяха „кадемите“. Д. Кисьов, Щ, 351. Султанът пожертвувал великия си везир Рашид паша, въпреки че го бе наследил от баща си като „кадем“ — само и само да поуспокои пламналите глави на своите едноверци. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. Селяните за кадем на кесиите си вързват чудесни монети с омайни образи, които много ясно личат. Пряп., 1903, бр. 70, 3.
— От араб. през тур. kadem.