КАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кадя като прил. Разг. 1. Който е опушен, окаден. Каден кошер. Кадено стъкло.
2. За хранителен продукт — който е консервиран по специален начин чрез опушване, пушене; пушен. Кадена луканка. Кадена сланина. Каден бут.
3. Който е прекаден с тамян, благовония. Преди да препоръча [Начо] едно от лекарствата: Исиот, паламуд, .., каден мед, .. и пр., той предписваше други по-ефикасни. Ив. Хаджийски, БДНН II, 173. Каден гроб. Кадено ядене.
◊ Кадена (каден) вечер. Диал. Вечерта преди Коледа; Бъдни вечер. От обядите, що са ставали в чест на бога Сура, опазили са ся до нинешне время само кадений вечер и Боговица. Д. Войников, КБИ, 18.