КА̀ДЀНЕ, мн. -та и -ия, ср. Разг. 1. Отгл. същ. от кадя и от кадя се. Звънчетата на кадилницата пееха из глъхналия в молитви храм и пригласяха на тихото пение на свещеника. — Нека да се свърши каденето, че тогава ще запаля свещ! — каза на себе си дядо Никола. К. Петканов, ОБ, 115. Из целия чертог се носеше приятен мирис на кадения от лимоново и кедрово дърво. Н. Райнов, КЦ, 34. Кръстиш дете, наберат се жените, правят си понуди, каденета, те сами едат, сами пият, за мъжето няма нищо. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. Каденето на газената лампа го дразнеше. Δ Кадене на сланината.