КАДЀНЦА ж. Муз. 1. Хармоничен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното произведение и спомага за цялостното му изграждане.
2. В инструменталните концерти — свободна импровизационна част, изградена върху тематичен материал с виртуозен характер. След още няколко страници покрай една недовършена каденца слухът и умът на Бетховен са привлечени от черковния стил и старинните ладове. В. Йонова и др., Б (превод), 82. Авторите пишеха нарочни роли за примадоните, както компонистите — арии и каденци за певците. Ст. Грудев, АБ, 178.
3. Отбелязана почивка в музикално произведение.
— Ит. cadenza.