КАДЀТСКИ1, -а, -о, мн. -и. Остар. 1. Който е на или от кадет1. Нали самият писател е живял тук в сградата на Военното училище, прекарал е през юношеството си цели три кадетски години, зърнал е как се сблъскват младежките мечти с барабанния бой. Е. Каранфилов, Б III, 210. Загорчинов все така умееше да открива сред кадетските и юнкерските редици сродни духове. Е. Каранфилов, Б III, 213. Кадетска униформа. Кадетски нрав.
2. Който е предназначен за кадет1. Иван завършил военно училище и участвувал в Първата световна война. Малкия си син амбициозният баща изпраща да следва кадетско училище в Австро-Унгария. Г. Караславов, БП, 301. Влечението на Мясковски към музикално творчество се е проявило още в ранна възраст, когато се учел в Нижегородския кадетски корпус. Т, 1941, бр. 212, 4.
КАДЀТСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до кадет2. Кадетска партия. Кадетска програма. Кадетски депутат.