КАДЍЙКА1 ж. Остар. и диал. Жена на кадия. — Ади, Димо, ади, айол, / че те вика анъмката, / анъмката, кадийката, / че ша, Димо, теб потурчи. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 48. Каля кадийку думаше: / „Кадийко, селска заптийко, / че и тебя не ти прилича / на врана коня да йездиш, / най ти прилича, кадийко, / бащина нива да женеш!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 290-291.
КАДЍЙКА2 ж. Диал. 1. Мак, див мак, кадънка.
2. Есенно цвете с разклонено стебло и подобни на карамфил оранжевожълти цветове с възтежка миризма; турта, овчарка3, изпъди-овчар, невен, кадифе, кадънка3.