КАДЍЙСТВО, мн. -а, ср. 1. В Османската империя — институция, която се занимава със съдебни дела; съд. Засипвало [правителството] румелийските кадийства с фермани по организация на отбраната, охраната, взаимната информация и настъплението против размирните дружини. В. Мутафчиева, КB, 227.

2. Сграда, в която се помещава тази институция; съд, съдилище.

3. Остар. Длъжност на кадия; съдийство. Турска ги [дружината] войска утече, / се ги у ръце фанаа / и веднага ги караа / у тия тевни зандани; / тамо са три дни лежали, / тогай се шетна пашата, / та си тамо отиде, / поби си шега с Джавдара: / — Джавдаре, млада войвода, / да ти честитим кадийство. Нар. пес., СбНУ XXIX, 49.

4. Времето, през което дадено лице е изпълнявало тази длъжност; съдийство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)