КАДЍЛНИЦА ж. 1. Малък метален или пръстен съд с формата на чаша, в който се слага жар и тамян за кадене. На десетина крачки, върху прясно засипана купчина пръст, беше постлан шарен месал, с пръстена кадилница и шишенце вино отгоре. К. Константинов, НЗХ, 59. Бронзова кадилница. Глинена кадилница. Жар за кадилница. Сребърна кадилница. // Такъв съд, окачен на тънка верига, с който кадят православните християнски свещеници. Побелелият поп Серафим с кадилница в ръка бърза от гроб на гроб. Елин Пелин, Съч. II, 14. Царят и Сара слязоха последните стъпала и полека тръгнаха след патриарха, който вървеше заднишком и непрестанно ги кадеше с кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 255. На гробището имаше и други жени и деца .. Дядо поп замина с кадилница, та прикади гробищата и от хляба си наряза урезки. Д. Манчев, БЕ II, 86.
2. Прен. Разг. Пренебр. Запалена цигара, лула и под.
◊ Като поп с кадилница <от гроб на гроб> ходя. Разг. 1. Навсякъде ходя. 2. Важно ходя. — А къде е и Централният комитет? Никакъв го нема. Макар и Даме... само ходи насам-натам, като поп с кадилницата от гроб на гроб. Д. Талев, ГЧ, 156.
— Друга форма: кандѝлница.