КАДИФЀНО нареч. Като кадифе. През кадифено меката, топла мургавина на лицето ѝ изби руменина и Катерина не се сдържа — притисна жадно устни върху бузата ѝ. Д. Талев, ЖС, 330-331. После той си представи тъмното поле, .., пустите пътища, покрити с кадифено мек прах. Ем. Станев, ВТВ, 18. Над бързея се плъзна голяма птица. Кадифено меко и безшумно се стрелна тя, издигна се, описа къс завой и се насочи към нас. Ем. Станев, ЯГ, 18. Кожата ѝ е кадифено гладка.
— Друга форма: кадифя̀но.