КАДИФЀНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от кадифе.

2. Малко парче от кадифен плат. Примигва уморен и Пальо, и току слага глава на торбичката. Уж на торбичката, пък скоро му се сторва, че е на меки кадифенца. Опружва се — влакът.. го понася: — так-так-так, так-так-так... Ст. Даскалов, ПЯ, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)