КАДИФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кадифен, кадифян (във 2, 3, 4 и 5 знач.). Тя чу гласа му, чист, гладък, кадифяв, — тъй звънтеше приятно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 105. Додето ти стига окото гледаш бляскаво зелени ливади, нежно кадифяви морави. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132.