КА̀ДОЗ м. Остар. и диал. 1. Съд, в който се пренася гроздето от лозето до дома или до винарската изба; каца, бадем, кад2. Чуват се тънтения на бъчви, кадози .. Види се, че денят ще бъде приятен за гроздоберците. Ил. Блъсков, СК, 59. Дядо Дончо направи знак на момчето си да предупреди даскала да не се показва, да се крие. И то отиде към сайванта, към кадозите. Зл. Чолакова, БК, 59.
2. Голям дървен съд, често с големината на помещение, предназначен за преработка (а понякога и за превоз на гроздето) на грозде във вино; лин, бадем2, кад2, кораб. „Добрутро, Пенко чорбаджи, / дошли съм да ти са моля / да ми отнемеш лозята, / лозята и кадозите, / кадозите с линовете.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 250.
— От гр. κάδος. — Друга форма: ка̀дοс.