КА̀ДРО, мн. кадра̀ и ка̀дри, ср. Остар., сега простонар. 1. Снимка, фотография, портрет. На най-личното място висеше кадрото на гръцкия цар и царицата и образът на Раковски. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Заптиетата не оставиха място да не погледнат, .., свалиха дори кадрата от стените. К. Величков, ПССъч. I, 20. Излизам на кадро.
2. Рядко. Картина. — Хайде да извикаме Кондовчето, художника, да те изрисува с бои на кадро, та да те турим в кантората за почит и възпоменание! Чудомир, Избр. пр, 9.
3. Рядко. Рамка. От зелен мрамор и порфир само, стотини стълбове подпират купола и сводовете, кадрото на срещните врати е от самородно сребро. П. Тодоров, И II, 27.
— От ит. cuadro.